Изявлението на президента Росен Плевнелиев в петък бе приветствано от протестиращите и заклеймено от управляващото мнозинство. Приближават ли избори, питат от „Труд“ политолози и социолози.
Димитър Аврамов, политолог: Един от изходите е премиерът Пламен Орешарски да излезе и да каже какъв е хоризонтът на правителството му. Колко време му трябва и за какво. След това ГЕРБ може да се върне в парламента, кабинетът да извърви предварително заявените стъпки и след това да отидем на избори. Но не избори като продукт на кризата, а на такива, които ще произведат стабилност.
Даниел Смилов, политолог: Протестът не е насочен към създаване на „партия на протеста“ и в това е неговата сила. Той цели рестарт на цялата партийна система. Това може да се случи не с инженерни модификации на изборните правила, а ако основните политически играчи постигнат съгласие по двете червени линии – отказ от политиката „една партия, една банка, една медия“, и създаването на санитарен кордон около неевропейски и антисемитски партии.
Живко Георгиев, „Галъп“: След изявлението на президента България остана същата. Избори сигурно ще има, много вероятно е да са предсрочни. Не виждам възможност да са през септември.
Васил Тончев, „Сова Харис“: Избори през септември е малко вероятно да се случат. Те могат да станат само при катастрофа от страна на улицата. Най-разумно ще е изборите да са през май догодина. Такива са и най-масовите нагласи в обществото.
Кольо Колев, „Медиана“: След изявлението на президента в много по-малка степен може да се очаква заравяне на томахавката на войната и търсене на компромис, ако такъв бъде предложен от управляващите. Неговото изявление влияе в посока ескалация на противопоставянето.
„Търси се посредник“, коментира „Труд“. Въпросът за възможния модератор в един радикален разговор за реорганизацията на държавността няма лесно решение.
По-сериозни шансове за такава роля имат президентът и омбудсманът. И двете позиции са автономни институции на държавността и по дух съответстват на основния императив на протеста за освобождаване на институциите от контрола на неясни сили.
По идея и двете институции противостоят частично на парламента. И двете са ангажирани в арбитраж, възпиране на властта, надзор и контрол. И двете институции са еднолични и в момента постовете се заемат от некомпрометирани лица.
Шансовете за посредническа роля зависят от президента и омбудсмана – от техния усет, мащаб, склонност към риск, твърдост. И преди всичко от склонността им да разберат и приемат, че в основата на демократичния ред не стоят изборите, а просветеното и активно гражданство и развитата публична сфера.
„С ГЕРБ не са скъсани всички мостове“, е озаглавено интервюто в „Преса“ с Михаил Миков, председател на Народното събрание. Той посочва, че парламентът е основният мост, през който всички политически сили трябва да покажат пътя си към демокрацията – с позициите, със законопроектите си, с упражняване на парламентарния контрол.
Никой не е против изборите. Но когато има неуважение към институциите и се стимулира непризнаване на изборите, тогава обществената енергия е напразно загубена. И никакви избори не могат да решат нищо. Защото когато и да се проведат, все някой няма да е спечелил достатъчно, твърди той.
„С истеричен национализъм на шията“, коментира „Сега“. Българският национализъм днес стъпва върху „трите „с“ – срещу ДПС, срещу циганите, срещу заговора (на някого, който непременно иска да навреди на България). Има и четвърто „с“ – социална тема, която омесена с носталгия по социализма, наля гориво в автомобила на „Атака“. Такъв национализъм е камък на шия. 
Българският национализъм пренебрегва най-важните теми. Най-напред демографският проблем. По-точно – намаляването на нацията. Второ, концепция за ролята ни в мултикултурен и мултиетнически свят.
Старият континент все повече се населва от хора с различна вяра и етнос. Искаме ли или не, процесите текат и ще определят културния, политически и стопански облик на Европа занапред.
***
„Ако не актуализираме бюджета, ще убием още хиляди малки фирми“, казва в интервю за „24 часа“ Дора Янкова, депутат от БСП.
Тя посочва, че публичните финанси на страната са се влошили с близа 8 млрд. лв., фискалните резерви са намалели с близо 4 млрд. Ако не се направи актуализацията на бюджета освен фалиралите 150 000 фирми, означава доубиване на още.
Идеята е да се вкарат над 600 млн. в малкия и средния бизнес. При вариант заем няма да се наруши фискалната стабилност. Заемът е необходим да се разплащат и да се усвояват европейски средства, твърди тя.
„Преса“ пък представя четири гледни точки за актуализацията на бюджета.
Финансовият министър Петър Чобанов: Актуализацията на сметките в хазната за тази година се налага, защото трябва да започнем да работим по бюджета за следващата година. За да направим един добър бюджет за 2014 г. трябва да знаем на каква база стъпваме и да имаме някакъв резерв.
Георги Ангелов, икономист: Промяната на бюджета за тази година е неоправдана. И през юни хазната ще отчете излишък.
Муравей Радев, бивш финансов министър: Аргументите не са достатъчно сериозни, за да се прави актуализация на бюджета.
Красимир Катев, бивш заместник финансов министър: По принцип не е желателно да се правят актуализации, но пък и ревизията на сметките не е трагедия.
Източник:dnes.bg
