Тялото на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил е открито на плажа край местността Траката.

Информацията е постъпила в полицията във Варна тази сутрин, потвърдиха източници на Факти.бг.

Говорителят на областната дирекция на полицията във Варна Ивана Милева съобщи пред Факти.бг, че удавник е изваден в района на „Траката“ край Варна, без да назове имена. Няма данни за насилствена смърт. Сигнал за случая е подаден тази сутрин. Екип към Областната служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ е извадил тялото.

По-късно от Варненската митрополия потвърдиха скръбната вест.

Самоличността на удавника бе потвърдена и от д-р Доков от „Съдебна медицина“ – Варна. По предварителна информация дядо Кирил е носел шнорхел и маска, а тялото му е било във водата под вила – собственост на митрополията. Сигналът е получен сутринта, а тялото е извадено от „Гражданска защита“. По първоначални данни архиереят се е удавил. Не се изключва обаче и вероятността смъртта да е насилствена. Близки на Кирил твърдят, че 59-годишният духовник е бил много добър плувец, съобщи БНР.mitropolit

Прокуратурата има съмнения, че смъртта му е причинена насилствено. Чавдар Нанков, началник на ОД на МВР, заяви, че полицейски екип работи по случая. Полиция и следователи извършват оглед на мястото, където е намерено тялото на Кирил.

Варненският и Великопреславски митрополит Кирил е роден на 8 юни 1954 г. Светското име на дядо Кирил е Богомил Петров Ковачев.

Майката на митрополит Кирил е монахиня в Златарския манастир „Св. Петър и Павел“, Шуменско. През 1968 г. той постъпва в Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски“. След завършването ѝ през 1974 г. е изпратен на послушание в Рилската св. Обител, след което отбива редовната си военна служба и е изпратен да следва в Богословския факултет на Атинския университет. Монашество приема на 21 юли 1972 г., като духовен старец му става Браницкият епископ Герасим, ректор на Софийската духовна семинария, за йеродиакон ръкоположен на 17 декември 1972 г., а за йеромонах – на 14 ноември 1976 г. от духовния си старец.

В края на 1980 г. е назначен за протосингел на Сливенската св. Митрополия и възведен в сан архимандрит. През 1981 г. се дипломира в Софийската духовна академия и е изпратен на специализация в Московската духовна академия. Защитава дисертация на тема „Участието на руската църква в национално-освободителното движение на българския народ през XIX в.“, заради което получава научната степен „кандидат на богословските науки“, което днес се равнява на „доктор на богословието“. До 1 септември 1986 г. е представител на Българската православна църква при Московската и Всерусийска патриаршия, след което е назначен за игумен на Троянската св. Обител. От декември 1987 г. е назначен за главен секретар на Светия синод и на 26 юни 1988 г. е хиротонисан за Стобийски епископ. За Варненски и Великопреславски митрополит е избран на 26 февруари 1989 г. От 1992 г. е член на Намаления състав на Св. Синод, а в периода 1994-2001 г. е Представител на Върховния църковен съвет. Автор на единствения в България „Настолен православен календар“(2003, 2004, 2005, 2006, 2007, 2008, 2009).

След кончината на Патриарх Максим, на 10 ноември 2012 с тайно гласуване 7 от 12 присъствали митрополити го избрат за Наместник-председател на Българската православна църква до избирането на Патриарх Неофит.

Източник:fakti.bg