Павел Цветанков е един от общо десетината наследници на тримата братя Дейкови, които през 1949 г. откриват Панагюрското златно съкровище и го предават на музея в града. Днес потомците им твърдят, че държавата го е присвоила незаконно и са завели дело за установяване на неговия действителен собственик. Павел Цветанков е човекът, който ги представлява пред институциите и води кореспонденцията.От десет години музикантът, който живее в София, се е заел да следи документално какво се случва със съкровището и смята, че никой отговорен фактор в момента не знае къде точно се намира оригиналът му. Ето неговия шокиращ разказ пред репортер на “ШОУ”:


– Божидар Димитров твърди, че братя Дейкови са си вдигнали големи къщи с пари, получени като обезщетение заради това, че са открили и предали на държавата Панагюрското златно съкровище. Защо тогава вие – техните наследници, искате да си го върнете?
– Аз не знам на дядо ми къде са му палатите, защото дядовата къща ми се води все още наследство. Двама от братята са останали да живеят цял живот в бащината си къща, те не са построили нито една къща. А на третия брат, понеже не е имало възможност вече да съжителстват в две стаи, са построили на улицата срещу тях с общи усилия къща. Тази къща е строена през 80-те години от тримата братя-каменари. Това им е професията

и е строена с кръв, а не с парите на Божидар Димитров

Според протокола от Пловдивския околийски комитет на партията, на тримата братя се определя възнаграждение от 100 000 стари лева. Преживели сме вече една деноминация, знаем за какво става въпрос. 100 000 лева през 1996 г. знаем какво можеше да си купи човек с тях. Ситуацията през 1950 г. е била идентична както преди 20 години с голямата деноминация и махането на нулите. Тези пари, които са платени, изрично е споменато, че се дават на тримата братя за гражданската доблест, която са проявили и са предали съдовете на държавата. Това е награда от общината и в документа много ясно е написано, че тези пари се дават за „доблестта на тримата братя Дейкови“. Те дори пишат, че „тези 100 000 лева са малко и, за да бъде подчертана важността на това дело, дайте да им дадем по 300 000 лв.“. Върви си пазарлъкът в общината, но това не е плащане според Закона за старините.

430x312– Като един от наследниците не може да не сте чували слухове, които вървят за съкровището през годините?
– Безкрайно много слухове съм чувал. Говори се какво ли не – че още щом тръгнало от Панагюрище, изчезнало. Има документ от 1949 г., в който се споменава, че теглото на съкровището е 7,5 кг. В крайна сметка в Пловдив стигат 6,100 кг. Истинска фалшификация на това съкровище не може да се извърши, защото всеки, който е запознат с технологията на изработването – чрез изчукването на един цял лист златна ламарина, е наясно, че точно копие с такова изчукване не може да бъде направено. Дори да си играе с изчукването, то не може да бъдат достигнати физическите характеристики на оригинала. Това е една от причините в момента Божидар Димитров да не дава достъп до съкровището за сертифициране и проверка. Затова не е осигурил достъп на специалистите от Министерството на културата за извършване на проверка през декември месец миналата година. Това е факт, който ми е изпратен лично като документ.

– Каква е законовата възможност – чрез съдебна заповед да се влезе при Панагюрското съкровище и да бъде направена експертна оценка, и вие като наследници имате ли право да поискате такова нещо?
– Аз като гражданин на държавата имам право да поискам това нещо. Министерството на културата е длъжно да осигури според Закона за културното наследство проверка, включително и с помощта на силовото министерство и прокуратурата. Това са разпоредби на Закона за културното наследство, което означава, че Министерството на културата фактически не си върши работата и става съучастник на укриване на данни, които говорят за стопанско престъпление в огромни размери! Не е познато такова стопанско престъпление в България до момента!

Причината да не бъде осигурен достъп до Панагюрското златно съкровище може да бъде само една –

и тя е, че то не е в НИМ

В Пловдив оригиналът на Панагюрското златно съкровище не е стъпвал от 1974 г. насам. При реализираната изложба през 2010 г. се оказва, че не са дадени никакви документи, удостоверяващи, че това е оригинал.

– Казвате, че търпението ви вече е на изчерпване и ще съдите страната в Европейския съд. Защо?
– Изминаха всички законови срокове, в които съдът трябваше да се произнесе чия собственост е Панагюрското златно съкровище. Съдът е задължил министъра на културата да каже е ли то частна колекция и как точно го е придобила държавата. Всички официални срокове изтекоха. И аз започвам да мисля за развитие на тази тема. Предстои да се обърнем вече към Европейския съд.

– Какво обезщетение ще поискате от държавата за всичките тези неразбории, които се случват около Панагюрското съкровище?
– Най-вероятно като начало ще бъде много ниско обезщетението, което ще поискаме. Защото , колкото и да е странно, истината първо трябва да излезе – къде е оригиналът на съкровището и какво се случва с него. После ще говорим по другите въпроси.

– Поставяте под съмнение факта, че съкровището изобщо някога е оценявано от държавата и че изобщо е дарявано?
– Аз не го поставям под съмнение – аз го доказвам! През всичките 60 години нито едно отговорно ведомство не е правило оценка на Панагюрското златно съкровище и имам документи за това.

– Как тогава то пътува в чужбина? То е застраховано, а за да се направи застраховка, трябва да има оценка?
– Точно така. Ами отговорните хора трябва да отговорят на тези въпроси. Това са министърът на културата и сегашният ползвател на Панагюрското златно съкровище Божидар Димитров Стоянов в качеството на директор на НИМ. Такава оценка не съществува през изминалите 63 години! Не е правена никога!

Другата лъжа на Божидар Димитров е че Панагюрското съкровище е маркирано с радиоактивни изотопи в лабораторията на Министерството на вътрешните работи. В отговор министър Цветан Цветанов казва, че ведомството му такова маркиране не е правило през годините.

– Шефът на Пловдивския археологически музей споменава, че базата е една част от съкровището, която не е излизала от музея?
– Това са неофициални данни, за които трябва да се говори с него.

Има все пак основна информация, че може да излезе нещо, и тя е в начина, по който съкровището е взето от Панагюрище. Всъщност идва Димитър Цончев – тогавашният директор на музея в Града на тепетата през 1949 г., и го взима буквално в раница. И това не е измислица – слагат всички съдове в нея и го носят в Пловдив! Слуховете разказват, че при това пренасяне се е получило отчупване на елемент от златото. Явно е така, защото това се потвърждава от сегашния директор. Не е ясно кога се е получило това отчупване. Възможно е да е било при пренасянето с тази раница – във влака е пътувал човекът. Изпратили са кола да го гони, в Смилец или Дюлево го е настигнала, за да има някаква охрана все пак. Те почти не са го познавали, пък са му дали толкова злато едва ли не на доверие. Много са странни нещата. Въпреки че, доколкото ми е известно, са съществували документи, които смятам, че са били унищожени, приемно-предавателни протоколи…

– Смятате ли, че оригиналът е подменен или продаден?! И всъщност за какво би служило такова съкровище на частен колекционер, когато трябва само той да си го гледа?!
– Бих искал да вярвам, че просто е добре скрито. А що се отнася до колекционер – не е необходимо той да го показва на изложба. Той може да му вземе парите, без да го вади на пазар, съкровището може да бъде използвано като залог за огромни средства. Срещу него може да бъде ползван финансов ресурс и без да е обявявано за продан. Няма причина да бъде продавано – такъв човек би бил глупак, защото златна кокошка никой не продава.

– Според вас каква е истината за Панагюрското съкровище? Вашата версия за това какво се е случило с него?
– Панагюрското съкровище в крайна сметка е жертва на административен

грабеж

Това се е случило. Ако приемем варианта, че Панагюрското съкровище вече не е в България, това е станало по административен път – защото държавата е разполагала с него. И тя е отговорна за това, че го няма, и би трябвало да си носи последствията по закона за отговорността на държавата и общините.

Ако приемем, че съкровището е тук и не се показва по някаква причина, незнайно каква, отново става въпрос за някаква манипулация, защото, за да не бъде налично в НИМ и да се покаже неговото съществуване пред комисия, вариантите са много. Като този, че е заложено. Имаше и някакви други слухове, че Людмила го е продала, Владо Живков… на комар било заложено. Но не може да се каже нищо, докато държавата не потвърди къде се намира съкровището.

Излиза, че никой в този момент в страната не знае къде е оригиналът на Панагюрското златно съкровище.

Какво се случва с него всъщност? Отнема се от Пловдив, няма никакви документални следи от него, след което, без заповед на министъра и с неверни инвентарни номера, е вписано в НИМ – София. И НИМ разполага с това съкровище незаконно, защото приемно-предавателният протокол е безналична заповед за неговото осъществяване. Това е факт и Божидар Димитров Стоянов не може да докаже според каква министерска заповед този акт е осъществен.

През изминалите години доказах и друго. В НИМ – София никога не е правена инвентаризация и това са документи от държавния финансов контрол. Те са констатирали това, аз не си го измислям. Тоест в НИМ -София не само за Панагюрското златно съкровище, а за много други неща няма отчетност. Което пък вече води до много различни изводи…

– Много пъти споменахме противоречията в думите на Божидар Димитров – значи ли това, според вас, че той знае истината и не я казва официално публично?
– Разбира се. Човек, който укрива някакви факти и данни,

има интерес и причина да го прави

Какъв е той, че да не предостави достъп на проверяващи инспектори от Министерството на културата на едно от най-големите съкровища на България?!… И този въпрос е представен и пред съдебен състав.

– Как си обяснявате големите различия между височината и теглото на различните предмети от съкровището?
– Нямам никакво обяснение на този „феномен“. Нито мерната ни система е променяна, нито златото може да си сменя физическите параметри. Всеки един водещ златар ще умре от смях, ако му се кажат неща, които разказват някои „специалисти“ – че златото се ронило с годините, а пък височината се мерила с шублер. Златото е един от най-устойчивите благородни метали – как така се отронва от него нещо?!… Това не е пясъчник!…

Така че чакам отговор от Божидар Димитров Стоянов и от следващия министър на културата да кажат къде е оригиналът на Панагюрското съкровище, защото досегашният министър не успя.

– Някой опитвал ли е през годините да ви сплашва, да ви оказва някакъв натиск да се откажете от претенциите си към съкровището?
– Мен лично? Не.

– Мислите ли като заинтересовано лице, че все пак има някакъв шанс да си вземете съкровището? Смятате ли изобщо, че някой ще допусне това да се случи в държавата?
– Законът за старините е валиден от 1911 до 1970 г., а съкровището е открито през 1949 г. на частна земя. Според член 16 и 17, то е собственост на откривателите и на собственика на земята. Ако държавата иска да го получи, е длъжна да го откупи. Законът е толкова ясен, че не би могло по-ясно да бъде казано чие е това съкровище. Друг е въпросът, че държавата го е присвоила незаконно. Няма да ги чакам да решават въпроса дълго, ще се обърна към Европейския съд.

– Ако все пак съдът постанови, че вие сте собствениците на Панагюрското съкровище, ще искате ли обезщетение със задна дата за всичките изложби, на които то е участвало?
– Смятам, че е нормално да имаме такива претенции.

– Унищожени ли са калъпите, матриците и въобще отливките, по които са правени копията на Панагюрското съкровище, за да няма тайно производство? Имате ли тази информация?
– Според заповедта за производство на двете копия на Панагюрското златно съкровище през 2011 г., всички калъпи, матрици, фотоизображения, отливки трябва да бъдат предадени в Пловдив и унищожени. Това фигурира в заповедта като изискване в точка 3, това е и изискване на Закона за културното наследство. Трябваше да подам сигнал в прокуратурата, за да се реши директорът на НИМ да предаде част от гипсовите калъпи и силиконови отливки. Той обаче не предаде сребърни отливки, които са с форма на копията на Панагюрското златно съкровище. Което означава, че може да си вземе отпечатък във всеки един момент, в който пожелае, и да си направи ново копие. Така че срещу Божидар Димитров в момента има и такъв сигнал до главния прокурор – за неизпълнение на заповед, превишаване на правомощия и нарушаване на законовата уредба по отношение на производство на копия на културни ценности. Най-вероятно и този сигнал ще прерасне в дело, защото не желаят да ги предадат доброволно. Предадоха само частта, която е възстановима – гипсовите калъпи и силиконовите отливки ги предадоха за унищожение, което вече е факт, но сребърните отливки не може Божидар Димитров да си реши да ги запази на отговорно пазене. Че той какъв е? Не може да отменя заповед на министъра на културата. Защо ги крият, защо са им тези отливки?…

Едно интервю на Живка АНГЕЛОВА