Тенденцията да не се обявява реалното заплащане продължава да е широко разпространена и да има силно негативно въздействие върху осигурителната система, сочи проучване на Центъра за изследване на демокрацията на скритата икономика в България.
Практиката на наемане на работници без трудов договор се запазва, отбелязвайки минимален спад от 2010 година до 2012 година, докато случаите на наемане по договор със скрити клаузи – плащане на ръка, намаляват от 2009 година насам. Делът на работещите без трудов договор на основна работа за миналата година е 3%, или най-ниският за последните 10 години, като през 2003 г. той е бил 6%.
В сферата на социалното осигуряване периодът 2011 – 2012 г. е белязан от две основни бюджетни мерки: увеличение на пенсионните осигуровки с 1,8 процентни пункта и увеличение на минималните прагове за социално осигуряване. Ефектът от тях е спорен.
Делът на заетите на минималния осигурителен праг, но всъщност получаващи по-високо възнаграждение, е намалял от 10,3 % на 9 %. Делът на заетите лица, осигурявани на минималния осигурителен праг и чиято заплата съответства на декларираното, се е увеличил от 5,9 % през 2010 г. на 7 % през 2012 г., сочейки за продължаваща стагнация на трудовия пазар.
Делът заети, които са признали, че са осигурявани на сумата, посочена в договора им, но получават по-високо възнаграждение, се е увеличил от 8,4 % през 2010 г. до 13 % през 2012 г.
Общата стойност на необявените и неплатени осигуровки надвишава 400 милиона лева.
Слабо реформираните регулаторни органи остават сред основните пречки пред ограничаването на скритата икономика в страната. Стремежът към мащабен контрол и публично докладване на успехи доминира, за сметка на подобряване на предоставяните обществени услуги, посочват специалистите от центъра.
През 2011 – 2012 г. скритата икономика у нас сред бизнеса и населението е намаляла. За този период България е една от 24-те страни, подобрили конкурентоспособността си. Въпреки това страната ни е все още една от най-малко конкурентоспособните икономики от общо 59-те изследвани в Годишника на световната конкурентоспособност на швейцарския Институт за развитието на управлението.
Основни фактори, на които се основава конкурентоспособността у нас, са фискалната стабилност и ниските разходи за труд и производство.
Според Центъра за изследване на демокрацията методът на „моркова“ продължава да бъде по-ефективен от този на „тоягата“ в борбата със скритата икономика в дългосрочен план.
Основните препоръки на анализаторите от Центъра за изследване на демокрацията са да се въведат общи показатели за ефективност и производителност на регулаторните органи и борба с корупцията чрез въвеждане на електронни услуги. Сред предложените мерки са още ускореното връщане на ДДС и намаляване на проверките за изрядните компании, бърза административна реформа за ускоряване плащанията по европейските програми, подобряване на правната рамка за уреждане на закъснели плащания, подобряване работата на административните съдилища и др.
Източник: dnes.bg
