Малко известни факти за генезиса на партия “Атака” и нейния основател Сидеров се появиха наскоро.
Откъде започна всичко, свързано с “Атака“, не престават да се изумяват някои и днес. Как така Волен Сидеров успя бързо да завоюва позиции в политическото пространство и да влезе „от раз“ в парламента?! За основаването на партия, която още в самото начало разполага и с телевизионен канал, са нужни значителни средства, и те са забулени в мъгла, коментира публицистът Милен Радев, и се опитва да повдигне завесата, вглеждайки се в малко осветени фрагменти от биографията на Волен Сидеров.
През далечната 2002 година като журналист от „Монитор“ Сидеров е командирован в Москва, за да отрази международна конференция на тема „Глобалните проблеми в световната история“. На пръв поглед – нищо особено, поредната проява против глобализацията. Тя обаче се организира от московската „Хуманитарно-социална академия“, както е преименувана бившата Централна школа на съветския Комсомол.
Сред почетните гости на проявата е лидерът на Ку-Клукс-Клан в САЩ Дейвид Дюк. Останалите участници Юрген Граф, Ръс Граната и Фредрик Тобен, са известни с крайно антисемитски и неонацистки възгледи. Редом до тях е Ахмед Рами – отявлен ислямист и открит привърженик на Ал Кайда. Такова чудо – на една маса да се съберат ислямисти, Ку-Клукс-Клан и антисемити, не може да се случи без мощен покровител в сянка. След тази международна проява, на паметна снимка заедно с всички тях, намира място и бъдещият лидер на „Атака“.
Веднага след знаменателното събитие Волен Сидеров се развихря така, че на изборите през 2005 г. влиза триумфално в парламента. Смятан за крайно десен с неговите националистически и антисемитски изяви, Волен Сидеров отива рязко вляво, обявявайки се за национализация на чуждестранните капитали, но пропуска да прибави към тях руските в енергийния сектор на България, отбелязва в своя блог „de-zorata“ публицистът Милен Радев.
Източник: razkritia.com
