Повишаване на здравната вноска с 1 или 2%, като с допълнителните пари да бъде изграден втори задължителен стълб на здравно осигуряване. За тази възможност спомена по време на общественото обсъждане на новата здравна стратегия здравният министър д-р Таня Андреева.
Презумпцията на новите управници в здравното министерство е, че с генерираните допълнителни средства ще се финансира още един, втори, задължителен стълб на здравно осигуряване, като така ще се повиши качеството на услугите за пациентите, а оттам качеството на здравеопазването.
Темата за повишаването на вноската за здраве не беше поставяна на дневен ред поне няколко години – от началото на управлението на ГЕРБ досега. Преди около четири години имаше идея за увеличаване на вноската от 8 на 10%, до което така и не се стигна. Няколкото сменени здравни министри по времето на ГЕРБ „се загубиха“ в лабиринтите на започнатите преди десетилетия реформи в сектора и в крайна сметка се стигна до извода, че доверието на българите в здравната система е почти напълно загубено, че липсват механизми, които да мотивират хората да си плащат осигуровките и че няма смисъл да се наливат пари в нереформирана система.
Днес обаче въпросът за повишаване на здравната вноска отново изплува, този път в стратегията на кабинета „Орешарски“, като път към по-добро здравеопазване.
Дали обаче по-високата здравна осигуровка ще повиши качеството на здравните услуги, дали ще върне доверието в системата или ефектът ще е коренно противоположен са въпросите, които си поставяме.
Фактите сочат, че за последните десетина години здравната вноска е нараснала, средствата, отделяни за здравеопазване от брутния вътрешен продукт също, а качеството на услугите се занижава, и парите, които българите отделят от джоба си за здраве, растат. По последна статистика България е на челните места в ЕС по средства за здраве, плащани от джоба.
Дали с повишаването на здравната вноска ще се повиши и нивото на здравеопазването e доста спорно. Но дори да е така, дали сега е моментът за подобно политическо решение? По различни данни, които няма как да бъдат точни, здравно неосигурените са около 2 милиона и продължават да растат. Наред с това държавата е безсилна да приложи лостове срещу тази тенденция. По-логично е да се случи опасението, че още по-малко хора ще внасят здравните си осигуровки. Едва ли повишаването на здравната вноска ще има смисъл, ако държавата не събере здравните вноски на неосигурените към момента. В противен случай, ако бъде увеличена вноската, ще бъдат натоварени още повече здравноосигурените – тези, които плащат за сметка на неосигурените, защото системата е солидарна.
А кой ще администрира допълнително генерираните средства? По закон парите от здравните вноски отиват в Националната здравноосигурителна каса, която би следвало да ги разпределя само за здравни плащания. Това обаче също остава под въпрос. Припомняме, че 1,5 милиарда лева от здравни вноски в резерва на касата миналата година бяха скандално прехвърлени към фискалния резерв за покриване на други дефицити. Или с други думи, и сега не е сигурно, че осемте процента, които отделяме от доходите си за здраве всеки месец, отиват по предназначение. А кой ще управлява парите, ако вноската стане 9 или 10% и кой ще гарантира, че ще бъдат похарчени за здраве, ще се събират в здравен фонд и т. н.
Припомняме и друг скандал от края на миналата година, когато ръководството на Българския лекарски съюз настоя за обяснение от институциите какво се случва с 59 млн. лева от здравни вноски в бюджета на касата, неусвоени през 2012 година.
Изниква и друг казус – според заложения базов пакет в момента здравната осигуровка покрива сравнително малко и предвидими събития, а хората, които си плащат съвестно, очакват да получат сериозно лечение, което обаче не получават. Възниква въпросът ще се разшири ли пакетът от здравни услуги, предлаган от НЗОК, ако вноската бъде повишена. Ако не, как българите да бъдат убедени, че заради евентуална по-висока вноска, в бъдеще ще получат така наречените екстри към лечението си – например по-качествени консумативи и интервенции и други услуги не толкова за хронични колкото за сериозни заболявания.
И не на последно място – трябва да си дадем сметка, че при българския здравно-осигурителен модел е скъсана връзката между това, за което се плаща и това, което се ползва като услуга. И докато не се възстанови тази връзка, колкото и да се увеличава вноската за здраве, качеството на здравните услуги, няма как да се повиши. А най-често срещания аргумент на неплащащите здравни вноски ще продължава да бъде, че няма смисъл да се внасят осигуровки, тъй като нищо не се предлага в замяна на това плащане, а тъкмо напротив – иска се още, но под масата.
Истина е, че в здравеопазването парите никога не стигат. Дори да се налеят допълнителни ресурси от увеличение на вноските, това няма да има никакъв ефект, защото секторът е нереформиран. Необходими са кардинални промени, а не палиативни мерки, като повишение на здравната осигуровка.
Няма политическо решение за повишаването на здравната вноска, увери в телевизионно интервю министърът на здравеопазването. По думите й предложението се е появило като вариант по време на общественото обсъждане на проекта за здравна стратегия в контекста на недостига на средства в здравеопазването.
Източник:dnes.bg
