Три са основните хранителни кооператива в България. Те са в Пловдив, София и Варна. Има по-малки групи в Търново, Пазарджик, Бургас, Стара Загора, Шумен и др.
Мнозина от българите не са и чували за съществуването на тези полутайни мрежи за снабдяване с пресни и биологично чисти продукти директно от производителя. Схемата е проста – група граждани се свързват директно с производителите, поръчват си примерно 30 кг домати, съобщават, че на еди-коя си дата стоката ще пристигне на дадено място, хората идват и си купуват количеството, което са заявили, че искат.

Цялата тази организация става предимно във фейсбук. Ако потърсите в социалната мрежа, ще откриете поне 8 такива групи. Достъпът до такава група невинаги е възможен. Трябва някой да ви препоръча или да убедите членовете , че сте благонадежден. Ако някой поръча 10 кг зеленчуци и не дойде да си ги вземе, няма кой да ги плати на фермера, обясняват участници в хранителните кооперативи.

Цените, на които купуват продуктите – плодове, зеленчуци, мед, млечни продукти, не са по-евтини от тези по магазините. Но храните са чисти и истински. Ползата от участието в такъв кооператив е, че купуваш качествени екологични продукти на цени доста по-ниски от тези в биомагазините.

Първият кооператив възникнал спонтанно преди 3 г. от една лекция на Филко Апостолов, председател на фондация “Биоселена”. Апостолов разказва, че в чужбина съществува такъв модел за снабдяване. Фондация “Заедно”, вдъхновена от идеята, прави първата доставка на кошници с плодове и зеленчуци в столицата.

Една от най-големите акции в зората на хранителните кооперативи е разпродажбата на 4 тона чушки в София.

Собственик на биоферма не е успял да продаде продукцията си и вместо да я изхвърли – биопроизводителите често го правят, когато не намерят кой даизкупи продукцията им, я докарва в столицата, разказва Гергана Кабаиванова, председател на сдружение “Устойчиво общество”, което обединява всички хранителни кооперативи.

Сдружението с нестопанска цел е учредено в края на 2012 г. Целта му е хранителните кооперативи да преминат “на светло” – тоест да са законни и с одобрението на Агенцията по храните и лекарствата.

“След тази спасителна акция с чушките се намериха и други производители, влязохме в контакт с тях и така започна всичко”, спомня си г-жа Кабаиванова. Организаторите не са през цялото време едни и същи хора. Едни са започнали, отдръпвали са се, защото тази дейност иска много отдаденост, после други са заемали тяхното място.

Най-старият кооператив в Пловдив е от 3 г. с фейсбук група “Биоплодове и зеленчуци за Пловдив” с неформален лидер собственичката на магазина за органични продукти “Медената къща”. С течение на времето обаче търговията се пренасочва като дейност на магазина и участниците в кооператива се отделят, защото смятат, че по този начин се е загубил основният принцип на хранителните кооперативи, обяснява Караиванова.
През март създават втори, съвсем нов кооператив. Идеята за гражданските организации, които се свързват директно с производителите, за да си осигурят по-качествена храна, набъбва като снежна топка. bio

На 13 април за първи път в Пловдив тръгва официален фермерски базар на биосертифицирани производители. Той се провежда всяка събота в един от моловете в града. Базарът ще работи цяло лято, докато има сезонна продукция. Последната дата е 28 септември.

Съботният фермерски базар в Пловдив е част от проект на сдружение “Устойчиво Общество” (www.organichno.com) за базари в София, Варна и Пловдив. Сдружението работи само със сертифицирани биопроизводители и такива, които са в процес на сертификация.

Извън тази организация има местни кооперативи, които продължават да функционират, без да влизат под шапката. “Ние се отделихме от другите кооперативи – споделя Радуш Радушев от “Свободен хранителен кооператив – гр. Варна”. Това е нов кооператив – в края на 2012 г. се отцепва от основния варненски кооператив. “Те ме поканиха да се включим в организацията им, но искат всеки кооператив да има касов апарат, счетоводител и т.н.”

Животновъд доставя екомесо само за клубни членове

Прибирате се късно вечер от работа и тепърва трябва да правите вечеря. Не е задължително. Има и по-пряк път до трапезата. Телефонната заявка до месарския магазин: “Опечете 5 свински пържолки, два суджука на гребен, пиле и прясно изпечен хляб.“ И на път за вкъщи ги вземате още топли и дъхащи. Така може да напълните кошницата с печени деликатеси и бутилка вино, вместо с полуфабрикати, ако внезапно ви хрумне да отидете на пикник. Перфектна храна за изискана трапеза където и да разстелите покривката.

Дояло ви се е “селско” пиле, пасло на свобода. Влизате във фейсбук, виждате какво има на страницата на модерен фермер и давате заявка. Доставят ви го до вратата – прясно и екологично чисто. На сигурно обаче ще заложите, ако станете клубни членове и се абонирате още в началото на годината за такава продукция – пресни яйца, мляко, пасищни пилета или месо от свободно отглеждани прасета, телета и агнета.
Такива форми на търговия вече има и у нас. Обаждаш се и си поръчваш нещо от стадото, сякаш е отглеждано за твоето семейство. Днес добичето е пасло, вечерта е на трапезата.
Такава екстра предлага известният до неотдавна в медийния бизнес Филип

Харманджиев, въпреки че признава: “От малък ненавиждам земеделието”. Покрай винарната си “Дамяница” той създава стопанство, което изхранва 200 семейства. Вместо да крие как е започнал, той описва стъпките си на фермер.

“Запалих се от филма “Корпорация “Храна“ („Food Inc.Ф). В него има епизод с американския фермер Джоел Салатин – най-практичния и същевременно и най-иновативен според мен фермер в света. Той успява да докаже, че може да си с малка ферма и да си изключително печеливш. По неговите книги инструкции завъдих пасищни животни от пилета до крави. Трета година следвам неговите методи и съвети и съм изключително доволен.

Произвеждаме храна по възможно най-чистия начин и директно доставяме на абонатите си. Мечтата ми е да изхранваме 200 семейства изцяло. За момента доставяме яйца, пасищни пилета, пуйки, свинско и телешко, а скоро ще предлагаме и зеленчуци. Заявките и контактите стават чрез сайт и във фейсбук. Продуктите са сезонни.

Целта е не да разширяваме клиентелата си, а продуктите, за да изхранваме напълно абонатите си“, казва Филип Харманджиев. Той започва да търси с какво да допълни винарския бизнес. И „донажда“ около него другите неща. Така с пореден „хранителен“ модул се очертава и пъзелът на фермата. “Първо започнах да правя компост и червеи, като използвах джибрата – отпадъчен продукт във винарството. Силата на земеделието е, че можеш да нямаш отпадък, защото всеки отпадък е стартова храна за някого. Така първо взех червеи, за да преработя джибрите на компост. После, за да обогатя компоста, взех крави. Те, освен че дават телета, акат и произвеждат храна за червеите. За да използвам червеите, взех кокошки, които, освен че се хранят с тях, са централни играчи в метода на Салатин за отглеждане на пасищни животни.

Кокошките следват с мобилни курници кравите и разпръскват изпражненията им по пасището, като изяждат ларвите, които мухите снасят. Така кокошките веднъж се хранят безплатно, но и отделно изчистват пасището от насекоми, т.е. играят ролята на негови санитари.

Източник:24chasa.bg