Oнова, което е останало от главата на Христо Ботев, се намира под врачанската църква „Св. Дванадесет апостоли“. През 1876 г. родолюбива българка закопава трофея на поробителите в двора на древна черква. След Освобождението върху нея е построен днешният катедрален храм. Заедно с черепите на още шестима четници в неговите основи е препогребан и този на поета войвода.

Тези факти са засвидетелствани от Димитър Бучински, ветеран на музейното дело в града. „През 1938 г. – разказва той – бях почетен уредник на читалищния музей във Враца – в старото здание, дето сега е сградата на Градския съвет. В музея дойдоха поп Лука Шошев и баба Мика Иванова,
която ми каза:

„Главите на комитите, набодени на пръти при площада, са хвърлени от турците в р. Лева, на края на Враца. Моята майка ги взела и ги закопала в двора на Кипорийската църква. Много пъти ме е водила до тоя гроб. След Освобождението събориха тази църква и започнаха да правят новата „Св. Дванадесет апостоли“.

Изкопът за оградата мина през този гроб и седем от черепите бяха извадени. Закопахме ги отново в едно преддверие, издигнато като тераска и покрито с плочи, пред южната врата на новата църква.“

След разгрома на Ботевата чета, башибозукът реже главите на юнаците и ги разнася на върлини из околията. Местните аги плащат щедри бакшиши за всеки трофей. Сетне тленните останки са поругавани, хвърляни са дори в отходни места. Българите ги събират и погребват, за да съхранят подвига за поколенията.

Ордата на Мехмед Селимоглу например минава по селата с 12 набучени на пръти глави. Шествието е озвучено със зурни и тъпани. На 22 май 1876 г. поробителите влизат в село Скравена. Тук ги среща каймакаминът Саадин ефенди. Пред него се явяват скравенците Георги Стаменов и Петко Студенков. Двамата съумяват да измолят главите, за да бъдат погребани в черковния двор.

Бабаитът Яшар Чолак обаче грабнал две глави и ги отнесъл в село Уруците (сега Гурково). Там се напил безпаметно и местните успели да ги заровят в двора на селската черква. По-късно са извадени и съхранени като реликви.

Понеже е средищен град, във Враца са донесени главите на главните комити. Очевидци на кървавото зрелище разказват, че турчинът Мустафето сочел една на мъж с високо чело и викал:

„Това е главата на бинбашията на комитите, убихме го горе на Балкана!“
Много важна подробност е, че брадата на жертвата била обръсната по бузите. Така е запечатан Христо Ботев на неговата последна фотография.

През 1899 г. възрожденецът Филип Симидов помества в сп. „Поборник-опълченец“ тази снимка със следната бележка: „Предлагаемият лик на чутовния завладетел на немския параход „Радецкий“ в 1876 год. е клиширан от портрета му, фотографиран в онази същата пролет и година, в която той премина с четата си Дунава на прославения от него, неизвестен дотогаз „Козлодуйски бряг“. Пишущият тези редове, жив свидетел на събитието с речената славна чета, има щастието да види за последен път Хр. Ботева в Гюргево, когато заминаваше с четата си, и добре помни, че Ботев замина не с цялата си брада, а тъй, както го вижда читателят в гореизложения му лик.“

Главата на Христо Ботев и неговите другари е хвърлена в река Лева, която образува ждрелото Вратцата. Майката на Мика Иванова ги вади от водата и закопава в двора на Кипорийската църква. През 1898 г. реликвите намират покой в темелите на новия храм „Св. Дванадесет апостоли“.

Ако се направят разкопки, мистерията ще се разсее. Черепи на Ботеви четници са откривани и на други святи места. През 1928 г. например в манастира „Св. Параскева“ край Своге започва строежът на църквата „Св. Петър и Павел“.

„Тук трябва да отбележа – хроникира свещеник Тодор Кузмов, – че когато захванаха да се копаят основите на храма, копачите намериха една човешка глава – съвсем запазена, с хубави здрави зъби и по всичко изглежда, че това е главата на някой млад въстаник или някой четник.

Главата бе изкопана там, дето са основите на северната част и дето сега е левият клир – точно там намерихме тази юнашка глава. При полагане на основния камък положихме я в основата на олтара там, дето е южната част и дето има един прозорец на източната страна.“

„Слушал съм – продължава отчето, – че трима души от Ботевата чета били убити в Зли дол, махалата Коньовица. Като са били обезглавени, тая глава е заровена в черковния двор. Всичко това е станало набързо, защото беше заровена 15-20 см в земята. Дали близо до това място има и други глави – никой досега не е проверил.“

Черепът на Христо Ботев може да бъде идентифициран, както стана с този на Георги Апостолов. Той е член на щаба на четата, загива в битката при Рашов дол, главата му е отрязана от споменатия Мехмед Селимоглу. През 1980 г. специалисти доказаха, че един от черепите, съхранени в Скравена, е тъкмо на Георги Апостолов.

За да се случи същото с Христо Ботев, са нужни усилия, каквито Враца дължи на поета. Тази географска точка на родината има исторически грях към шепата юнаци, които през 1876 г. осветиха с костите си българската земя.

Трети врачански революционен окръг не прави нищо, за да подкрепи четата.
Христо Ботев очаква да се присъединят хиляди, но среща безразличие, страх и предателства.
Главният апостол Стоян Заимов бяга, преоблечен като жена.

В спомените си той не отрича този факт. Пише, че в премяната на млада булка минал покрай градския часовник и познал главата на Христо Ботев. На челото му имало дупка от куршум.
Враца се сеща за подвига на Ботевата чета един път в годината. На 2 юни, когато фойерверки озаряват небето над града.

Средствата, пратени във въздуха, могат да се използват за намиране реликвените останки на Христо Ботев и неговите другари. Те са някъде около катедралния храм „Св. Дванадесет апостоли“.

Тялото вероятно е в двора на „Св. Възнесение“

Ако главата на Христо Ботев е спасена от майката на Мика Иванова, каква е съдбата на тялото? Неговата история е проучена от Тодор Бучински, брат на Димитър Бучински. През 1974 г. той пише:

„Няколко дни след сражението на Ботевата чета във Врачанския Балкан, и след окончателното изтегляне на турците из бойния район на Балкана, овчари от селата Паволче и Челопек намерили в балкана обезглавени трупове на четници. Овчарите замолили свещеника при черквата „Възнесение“ да отиде да ги погребе в Балкана. Той посъветвал овчарите тайно да докарат труповете във Враца и тук да ги погребат в двора на черквата. Те ги докарали на следната нощ и ги погребали от южната страна на черквата.“

„На другия ден – сочи Бучински – свещеникът съобщил на Никола (Николчо) Стоянов, деятел на Врачанския революционен комитет, за погребението. Никола Стоянов и Тодораки Хаджийски поставили на гроба каменен кръст, на който написали датата на погребението и числото на труповете. Следващата пролет Никола донесъл две фиданки осенови и ги посадил от двете страни на гроба. Фиданките се прихванали и сега са огромни дървета, които пазят тайната на гроба, а писмото на кръста е заличено от времето. Чете се само: „Седем трупа…“

Седем са и черепите, които лежат под храма „Св. Дванадесет апостоли“. Едва ли съвпадението е случайно – най-вероятно главите и телата са на едни и същи юнаци. „Между тези седем трупа на четниците може би са и труповете на Перо Македонеца и на Христо Ботев?“, предполага Тодор Бучински.

Политиците нехаят за героите

Първата костница, събрала тленни останки на Ботеви четници, е съградена край Черепишкия манастир „Успение Богородично“. През 1937 г. журналист от вестник „Мир“ помества трогателни редове за святото място:

„Това е гробницата на 10 души от Ботевата чета заедно с двама овчари. Аз посетих тази скъпа за България гробница и останах смаян и смутен като българин от крайно жалкото положение, в което се намира. Три прости неизмазани зидове, отгоре свод с камъни с отвор към запад. На стената, що стои на дъното, има две неправилно оставени в зида долапчета, а отдолу – плоча, затрупана със смет и нечистотии.

Под тая плоча, за срам на свободна и просветена България, са поставени костите на светците за нашата свобода! Вътре намерих ръждив лист от тенеке, на който били написани имената на загиналите, но влагата и времето бяха заличили тия скъпи за България имена, та не можеше да се прочете нищо.“

„Хиляди тренове са минали тук – продължава очевидецът, – стотици охолници, министри и висши чиновници са виждали тия места, но никому не е минавало наум, че тук наблизо почиват костите на борците за тяхната свобода. Намерил се само един калугер от близкия до това място Черепишки манастир, йеромонах Епифоний, съвременник на тия събития, който построил тая жалка гробница.“

До 1937 г. у нас са се изредили 55 правителства. Управлявали са либерали и консерватори, стамболовисти и народняци, демократи и радикалдемократи. Никой не си е мръднал пръста да направи нещо за костницата на героите. Никой не се сеща да го стори и след това. Днес мавзолеят на забравените е погълнат от времето.

Източник:24chasa.bg