С Деян Славчев-Део разговаря ЦВЕТЕЛИНА ШЕНЕВА
Део е роден на 7 октомври 1975 г. в София. Завършва 133-о СОУ „Александър Пушкин“, а след това – руска филология в Софийския университет. Още като студент започва работа като сервитьор, а после и като барман. След кастинг в заведението, в което работи, го избират за водещ на „Джубокс“ по Канал 1. След това е лице на тв предаванията „Рекламна пауза“, „Големите 10“, „Това го знае всяко хлапе“. Участва в постановката „Кислород“ на Театър 199, а през 2004 г. дебютира в киното с „Бунтът на L“. Става победител в третия сезон на „ВИП Брадър“ през 2009 г., а сега участва в танцувалното предаване на Нова тв „Дансинг старс“. В него призна за зависимостта си към наркотиците, заради която дори го арестуват през 2001 г.
– Део, защо решихте да разкажете за проблемите си с наркотиците в „Дансинг старс“?
– Обсъждахме го с главния редактор Радо Тушев и той предложи. Познаваме се отдавна и той знае историята ми. Реши, че ще е искрено, силно и честно. Той знае, че от 2007 г. отварям нова страница след доста извършени глупости с физиката и психиката си.
– Как започнахте с наркотиците – някой ви подлъга или?
– Аз знам кой, но не мога да кажа. Тези неща общо взето стават като с цигарите – както някой по-голям съученик ти предложи първата цигара. Мой приятел беше, близък все още до мен човек.
– С какво пробвахте първо?
– С кокаин или не знам какво беше точно. Това беше преди 13 г. После бях изловен от Първо районно, излязох и на 1-а стр. на в. „24 часа“. Това беше най-тежкият ми период – в началото на известността. Тогава правех „Джубокс“. После ме сложиха за втори път на корицата на „Егоист“. Бях първата субкултурна личност, както каза Нойзи (един от създателите на списанието – Ивайло Цветков), която е хваната с наркотик. Бях в едно заведение, там ме хванаха.
– Какво имахте у себе си?
– „Бело“ (кокаин – б.а.).
– Как бихте предпазили вашето дете от това?
– Ох, не знам. Милата ми майка кой знае и тя какво си е казвала тогава. Те седяха и мълчаха вкъщи. Но човек, ако реши, може да направи чудеса. Да се откаже. Това са келешлъци, простотии. Като с пушенето на цигари – безсмислено нещо, което човек не знае защо прави. Въпреки че според мен това е най-слабото нещо – онова поне в някакъв момент те кара да изпиташ нещо – но после колкото си горе, след това толкова си долу. Да не кажа и повече.
– Всеки ден ли вземахте наркотици?
– Не, ако вземах всеки ден, нямаше да мога да давам това интервю.
– Как успяхте да се откъснете?
– През 2007 г. режисьорката Зорница София ме избра за филма „Прогноза“ и ме заведе на остров Гьокчеада при Кирил Стойнев-Коко, който там има сърф училище. Направи го, за да можем да влезем в ролите си – аз, Юлиан Вергов и Асен Блатечки бяхме избрани да играем сърфисти във филма. Аз дотогава не знаех какво е уиндсърф. Практикувах си сноуборд. На Гьокчеада Коко ме хвана за ръчичка, аз, като се чуя с него, все още му казвам Мастер. Тази материя е изключително сложна за обясняване, още по-тежка за научаване, трябва търпение, свободно време и средства. Оказа се, че всичко това аз имах в онзи период. Тогава все още си водих класически нощен живот. Имахме 10 тренировъчни дни на острова и още тогава усетих, че сърфът може да ме изтегли от дъното. Чисто химически адреналинът, който изпитвам, докато карам сърф, се равнява на това, което ми дава другото нещо.
– Какво изпитвате – силен приток на адреналин ли?
– Абсолютно. Оттам тръгна всичко. А през 2009 г., когато влязох в задния налъм на сърфа – изисква много време да успееш първо да си пъхнеш крака в предния, а после и в задния, видях, че по-чист заместител на тези субстанции няма. Сърфът ме спаси. После започнах да се занимавам с йога, а от тази година започнах да правя техника за дишане, която се казва сударшан крия.
– За да учите тази техника ли заминахте за Непал?
– Не, това беше миналата година и беше свързано с друго. Един приятел – Иво Цонев, ме покани да отида. Беше октомври, след рождения ми ден.
– Какво ви направи най-силно впечатление там?
– Колко са бедни хората и колко са щастливи.
– Колко време бяхте там?
– 15 дни, 10 от които в Хималаите – направихме голям преход. Беше ми тежко с дишането, особено последния ден при едно езеро на 4800 метра височина. Преди това имахме 2 дни да се адаптираме на 3300 м височина. Беше много прочистващо преживяване. Там по-скоро отидох заради някакви проблеми с Лора, които имахме.
– Тогава бяхте ли се разделили?
– С Лора се разделихме в Африка малко преди „Дансинг старс“. Бяхме заедно 8 г. Тежичко ни беше и на двамата.
– Запазихте ли контакт с нея след раздялата?
– Чуваме се, виждаме се. Надявам се да си останем приятели.
– Преди време ви се обадихме да ви попитаме за Мартин Грънчаров, за когото се предполага, че е новият приятел на Лора. Казахте, че е добро момче?
– Познавам го добре, защото съм спал при техните – баща му е собственик на заведение в Благоевград. Мартин израсна пред очите ми. Ако са заедно наистина, ще се радвам и ако тя е щастлива. Но тя за Елена няма какво да каже, защото не се познават.
– Лора знаеше ли за проблемите ви с наркотиците?
– Знаеше. Опитвала се е да ми помогна да се измъкна, но с тези неща решението си е лично. В момента, в който ти решиш, че трябва да се бориш, само тогава успяваш. Каквото и да ти говорят роднини, приятели, ако не вземеш ти това решение, няма как да стане.
– В „Дансинг старс“ казахте, че за малко сте щели да умрете, след като сте взели ЛСД?
– Аз не бях пробвал ЛСД дотогава. Но когато спрях с екстазито, пробвах това хапче. Когато ми стана толкова лошо, си казах: „Господи, ако сега ме спасиш, ти обещавам, че повече няма да пипна.“ Като говоря за наркотици, ми е пределено ясно, че творчески личности могат да ги ползват и да създават шедьоври. За съжаление, повечето хора сме обикновени и само хабим материал, както би казал Ицо Хазарта. Като се провери, се вижда, че почти всеки е вземал наркотици. „Бийтълс“ каква музика са направили… Но въпросът е, че не всеки е оцелял. Повечето си отиват в Клуб 27.
Хапчето, което взех тогава, беше много мощно. Като не знаех как действа, така ме отвя, че наистина за 24 часа бях с единия крак в живота, а с другия – в гроба. Накрая ми беше толкова лошо, че почнах да се смея.
– Сам ли бяхте тогава?
– Не, Лора беше с мен, слава Богу. През цялото време се държах за нея за ръка. Между другото, ако преди беше изключение да вземаш такива неща, сега 80% от хората, ходещи по нощни клубове, ползват „бело“.
– Изпадали ли сте в абстиненция, когато сте се опитвали да се откажете?
– Не съм докосвал хероин, така че не съм имал абстиненция. Като изляза някъде по клубове и като дойдат близките ми т.нар. „приятели“, искат да ме дърпат нанякъде. Така се получаваше в последните години, а аз държа фронта.
– Двете ви баби знаеха ли за употребата на наркотици?
– Те знаят. Мен все пак ме арестуваха преди години. Тогава си говорихме. Те си ме обичат и ме подкрепят във всичко.
– Разказът ви за наркотиците в „Дансинг старс“ беше насочен към партньорката ви Елена.
– Тя е изключително спортен човек. Спартанец – никога не се е докосвала до наркотици и основното, което я движи, са танците и музиката. С нея ми е лесно да стоя далече от тези неща.
– С Елена снимахте клип към ваше ново парче. Кое е то?
– То ще излезе в петък. Тогава ще му направим и премиерата в „Дансинг старс“ с Лео. Казва се „Целият свят“. Снимахме го в Кранево с Баш Моушън – режисьора, който прави повечето хитове на 100 Кила. Между 1 и 6 май имахме почивка в предаването и заминахме за морето. Цял ден снимахме. Първо в едно заведение, после в нашата вила в Кранево, където майка ми има къщичка от 4-5 години и живее с нейни приятелки. Снимахме и с едно миникупърче.
– Къде другаде бяхте по време на тази ваканция?
– В Смолян – отидохме при родителите на Елена. Запознах се с бабите , баща , защото с майка се запознах преди това – още по средата на участието ни в „Дансинг старс“. Тя беше в София. Много ми хареса в Смолян.
– Бащата на Елена предупреди ли ви да внимавате с нея?
– Той е толкова добронамерен и усмихнат човек, бачкатор, който държи два магазина в Смолян – хранителен и за авточасти. Той като че ли най-много ми се радваше – усмивката му не слезе от лицето.
– Живеете ли вече с Елена?
– Да. Супер е. От двайсетина дни.
– Говорили ли сте на теми като брак, деца?
– Сериозно сме си говорили на бъзик. За деца сме си говорили – аз вече искам. Чувствам, че нещо трябва да ми се случи – искам вече нещо да даде нов смисъл на безсмисленото ми съществуване до момента.
– Бихте ли разказали на детето си за проблема ви с наркотиците?
– Ще му разкажа. Аз поне ще знам, ако детето ми тръгне да пипа нещо, какво точно е взело. И ще знам как ще реагирам – с това, което на мен ми помогна – спорта. Ще започне да тренира отрано.
– Помага ли, ако смениш приятелствата?
– Първото и основно нещо, което помага, е да смениш средата. Да се откачиш от старите си приятели. Първите години спрях да вдигам телефона в 2-3 ч, когато ме викаха за партита. Това беше първата стъпка. След това спрях да се виждам с някои от близките ми хора. Те ми се сърдеха в началото, но после спряха. Сега сме пак приятели, но се виждаме рядко.
– Броите ли годините, откакто спряхте с наркотиците?
– В началото ги броях. Когато спреш да броиш, тогава можеш да кажеш, че си успял по някакъв начин.
– Говорили ли сте някога с психолог за това?
– Говорих с Ани Владимирова още като бяхме в „Биг Брадър“.
– Тогава бяхте големия победител във „ВИП Брадър“. Защо ви харесват хората?
– Имам специфични техники, за да им се харесам (смее се). Не съм конфликтна личност, любезен съм, фен съм. Като си харесам нещо, много му се радвам. Примерно на Бербатов, Стоичков, Ники Кънчев като водещ.
– Защо се съгласихте…
– Защото получих прилична сума тогава.
– За „Дансинг старс“?
– Поради същата причина.
– Каква беше сумата?
– По-малка от на други участници, но за мен много прилична. Все пак аз от това си плащам сметките. Големите ми проекти са през 2 г. Първо беше „Биг Брадър“, след това „Х фактор“, сега е „Дансинг старс“.
– Увлякохте ли се по танците покрай „Дансинг старс“?
– Аз съм се занимавал 8 г. с хип-хоп танци. Вярно, аматьорски беше, но имахме банда. От малък много обичам да танцувам и се чувствам свободен, като го правя. Като ми се обадиха от екипа, не съм се колебал. Даже не спорихме много за парите, които ще взема. (Смее се.)
– Колко отслабнахте?
– Бяха 7, сега мисля, че са 6 кг.
– Имахте ли предварителна подготовка за това?
– Карах сърф 10 дни точно преди това в Кабо Верде, където се разделихме с Лора. Това беше сериозна подготовка. Аз ходя и на бокс, и на йога, тичам в парка.
– Какви са следващите ви участия след „Дансинг старс“?
– Една част трябваше да откажа заради репетициите. Първото ще е благотворително – на 1 юни фондацията на Димитър Бербатов има 5-годишен юбилей, който ще се празнува в Народния театър. Аз ще съм водещ на церемонията. Преди няколко години бях пак водещ на същото.
– Познавате ли се лично с Димитър Бербатов?
– Като отиде в „Манчестър Юнайтед“, съм чакал 3 месеца за неговата тениска. Всеки път, като я слагах, той вкарваше гол. И си представях как някой ден ще се запозная с него. Като ми се обадиха да бъда за първи път водещ, краката ми се подкосиха. Отидох, държах тениската, дадох я за автограф. Бербатов ми вика: „Какво ще ти я подписвам сега на теб“, но го направи. „Мите, като я слагам, винаги вкарваш гол“, му обяснявам. А той ми вика: „Ами не я сваляй.“
– Ще участвате ли в нови филми?
– Ако ме поканят. Последно участвах в „Островът“ на Камен Калев. Иначе последният голям филм за мен беше „Прогноза“. Участвал съм и в „Пистолет, куфар и три смърдящи варела“. Първият ми филм беше „Бунтът на L“, в който участвах с Дичо и Христо Гърбов. Между другото и Захари Бахаров има роля в него, но сигурно не иска да си спомня за нея – една отвертка му се забива в окото, той пада и казва: „Кой ми бръкна в окото, бе?“ (Смее се.)
– Спомняте ли си как започнахте да играете във филми?
– Галин Стоев ме покани да участвам в постановка в Театър 199, която се казваше „Кислород“. В това представление ме е видял режисьорът Киран Коларов – още му знам телефона наизуст. Той ме покани за „Бунтът на L“ директно за главната роля без кастинг. Така тръгна всичко. От този филм пък Зорница София ме е гледала и ме е харесала.
– Как станахте водещ на „Джубокс“?
– Бях на работа същия ден като барман в „Ел Кабано“, имаше кастинг за предаването. Както правех кафета, отидох на сценичка отзад, казах им текст за Тони Бракстън. Кастингът беше между 50-60 човека, всички имаха текстове. Росен Цанков ме одобри. Нали знаете, че той е доведен син на Стефан Данаилов? Аз от Стефан Данаилов имам автограф на книжката „Небивалици“ на Доналд Бисет.
Когато бях на 6 г., пътувахме с влак до Русия и той беше в съседното купе. Аз само стоях и го гледах – дума не можех да му кажа. Вторият ми баща – Серьожата, си говореше с него в купето. Аз му казах: „Тате, тука един…“ И той вика – ела, бе, Деянчо, разбира се, че ще ти подпиша книгата. Направи го с пожелание за звездни мигове. И след време Росен Цанков ме избра за водещ на „Джубокс“.
– Срещали ли сте се със Стефан Данаилов след това?
– Да, разказвал съм му тази история. Не я помни.
– Къде се чувствате самият вие на мястото си?
– В чужбина. В Гърция на Лимнос се чувствам много на място, докато карам уиндсърф.
В чужбина се чувствам нормален човек. Защото не трябва да съм аз, а просто да съм пич. Не ме познават хората там.
– Славата пречи ли ви?
– Храни ме, но ме тормози. Това, към което си се стремял в началото по някакъв начин, сега почва да те измъчва. В чужбина се чувствам комфортно при цялата си любов към България. Сам и на Черни връх се чувствам най-добре.
– За какво се ядосвате най-често?
– За простотии, като някой да те засече на шосето. Но от януари миналата година не гледам новини и се чувствам страхотно. Преди имах чувството, че светът ще свърши до 3 дни. Спрях да гледам новини и светът продължава да си функционира. Чета в интернет, но това, което ни е писано, ще се случи. Наясно съм какво се случва, ходих да гласувам. Смятам, че е добре да имаме правителство – не знам какво ще стане.
– Вие какъв бунт бихте подкрепили?
– Преди много ходех – още на първите протести за „Иракли“. Тогава водех „Големите 10“. Плаках, като показваха как събарят дърветата. После отидох в Турция, а след това в Гърция и вече се чувствам изгонен от нашата страна. Там се чувствам добре – има безкрайни плажове и хората си ги пазят. Мъчно ми е за тук, но спрях да се бунтувам – просто се изнесох. Хем живея тук, хем ходя да си почивам там. Не знам това как ще се приеме, но гледам да си върша работата, да изкарвам пари и да си живея спокойно.
– На какво плачете?
– Плаках със сълзи на „Любов“ на Елиф Шафак. Трогвам се. Сутрин съм много плачлив. Ако има някоя хубава песен, ако някой баща прегръща детето си, ми се качва в гърлото буца.
Източник:24chasa.bg
