Заеми със 120% годишна лихва раздавал на бизнесмени бургазлията Иван Донков-Луцифер в продължение на 12 години.
Без да плаща данъци и лицензи за лихварската си дейност, Донков заработил над 2 млн. лв. Между 1997 и 2009 г. той се сдобил и с десетки апартаменти и парцели по Черноморието.
До услугите на Луцифер опирали строителни предприемачи, търговци, животновъди, собственици на транспортни фирми и други, които спешно се нуждаели от средства.
Донков бил известен с това, че дава каквато сума му поискат срещу месечна лихва от 10% и ипотека или фиктивна продажба на имот като гаранция.
Той обаче имал железни правила – колкото бързо давал кредити, толкова бързо и наказвал нередовните платци – вземал им
жилищата и земите, а после светкавично ги продавал. Печалбите от нерегламентирания си бизнес „банкерът“ превеждал по
сметки на гаджето си Милкана Вълканова.
Младата красавица, която превъртала милионите, работела като мениджър в клон на банка.
Тя и Донков се изправиха пред специализирания съд като подсъдими за участие в престъпна група, занимавала се с лихварство и пране на пари.
52-годишният бургазлия е подсъдим за общо 18 престъпления, сред които изнудване и укриване на доходи в размер на 413 хил. лв.
Приятелката му пък е посочена от прокуратурата като помагач и съизвършител на част от престъпленията.
За да прехвърлят жилищата и земите си в полза на Донков, “клиентите му” били заплашвани със саморазправа, ликвидация или че “някой ще забие отвертка на сина ти”, пише в обвинителния акт срещу тандема.
Спецсъдийката Биляна Вранчева даде ход на делото във вторник, като уважи молбите на 7 пострадали от лихварската дейност на Донков да са частни обвинители и граждански ищци в процеса.
“Продадох всичките си 100 крави, за да платя дълга си. Преведох парите по сметка на Донков в банката. Въпреки това той не заличи ипотеката на офиса ми”, заяви първият разпитан по делото – Сашо Филипов, който се яви в съда във видимо лошо здравословно състояние.
Животновъдът от Айтос опрял до “услугите” на Донков през 2002 г. Причината била, че фирмата, която изкупувала млякото му, закъснявала с превода на парите, а работниците му си искали заплатите. По това време банките трудно отпускали кредити и за получаване на парите се чакало повече от месец, обясни фалиралият бизнесмен.
За заема от 20 хил. лв. Донков му поискал 10% месечна лихва, а като гаранция, че ще се издължи, трябвало да ипотекира в полза на лихваря офиса си от 300 кв. метра в центъра на Айтос.
Условията по финансовата сделка се уговаряли устно. А в договора за ипотеката било записано, че Филипов е взел 22 хил. лв. вместо реалните 20 хил. лв. “2-те хиляди бяха лихвата, която трябваше да дам до месец”, обясни мъжът.
Така в рамките на половин година той взел четири кредита от Донков. С връщането на последните два обаче се забавил.
“Каза, че ще ми вземе офиса. Принудих се да продам кравите. Събрах средства от всички възможни места и отидох да му ги дам. Той обаче поиска и лихва за деня на срещата ни – 200-300 лв. Тези пари не бях предвидил и се върнах да търся от приятели. Като ги събрах, Донков отказа среща”, обясни Филипов пред съда и допълни, че превел дължимата сума от 41 хил. лв. на Донков по банков път. Лихварят се отказва от офиса му обаче едва след година, когато раззплатилият се длъжник завел дело срещу него.
“Не съм посмял да му взема и 1 ст. лихва. Дадох му заем, защото ми беше жал, че страда от неизлечима болест”, отрече в съда Иван Донков и допълни, че 90% от казаното от Филипов е лъжа.
“Разиграваше ме 1 г., като ми връщаше парите по 200 – 500 лв., а аз си ги исках накуп, както му ги бях дал”, каза още лихварят.
След тези изявления съдия Вранчева проведе очна ставка между свидетеля и подсъдимия с цел да се уточнят противоречивите им показания.
“Не само че ми искаше месечна лихва, но и ми начисляваше лихва върху лихвата,
която не успявах да дам навреме”, настоя Филипов.
Не така леко се отървал от кредитора си обаче Тодор Илиев.
Мъжът имал ресторантьорски бизнес и потърсил Донков за заем от 10 хил. долара през 1999 г. Условието на лихваря било да му прехвърли чрез фиктивна продажба 4-стайния си апартамент в бургаския кв. Зорница. Лихвата от 10% на месец била
убийствена, но за заем от банка трябвало да чака повече от месец, а парите му трябвали бързо.
Илиев на няколко пъти ставал клиент на Донков.
Връщането на последния кредит забавил с няколко месеца.
“Дължах му 1300 долара и го помолих за отсрочка. Щях да събера парите до 5-6 месеца, но той отказа и продаде апартамента ми. След това жилището ми бе препродадено още 2 пъти”, обясни Илиев.
По подобен начин с мезонета си в центъра на морската столица се простила и Сула Георгиева. Според прокуратурата Милкана Вълканова, която живеела на семейни начала с Донков, прикривала произхода на незаконно спечелените от него средства чрез финансови операции.
Между 2004 и 2009 г. тя превела различни суми на обща стойност 1,5 млн.
лв. по свои сметки в банката, в която работела.
След което ги превъртала безкасово по други депозитни и разплащателни сметки.
Председателят на съдебния състав Биляна Вранчева ще разпита общо 130 свидетели и 14 вещи лица по делото в следващите няколко месеца.
Тепърва предстои и защитата да представи своите доказателства за невинността на двамата подсъдими.
З
апорирали му 23 имота и 3 БМВ-та
23 имота, собственост на Иван Донков, са запорирани от комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.
Малко след като той е арестуван на 1 декември 2009 г., комисията е наложила възбрана върху парцела му от 9,5 дка в гр. Ахелой.
През февруари т.г. са блокирани и 17 негови апартамента в Слънчев бряг с квадратура от 55 до 74 кв. м, парцел с право на строеж от 380 кв. м и незастроени 2,2 дка в Несебър, както и 1,5 дка в Равда.
Два месеца по-късно комисията открила и запорирала апартамента му от 111 кв. м в Бургас.
На Донков му е забранено още да се разпорежда с 3 автомобила БМВ.
Банковите сметки, в които Милкана Вълканова въртяла сумите от лихварската дейност, също са замразени.
Адвокат Християн Лаков: Притискал е хората да прехвърлят имоти със “Знаем
къде живее дъщеря ти”
– Адвокат Лаков, защо част от свидетелите по делото се определят като пострадали, след като доброволно са се съгласявали на поставените условия за лихва и ипотека на имотите си срещу отпускан кредит?
– Някои от свидетелите са били притискани да прехвърлят имотите си, след като им е била отправяна заплаха за техния живот и този на близките им в случаите, в които не са успявали да погасят навреме задълженията си. Наказателният кодекс определя това деяние като изнудване и за него е предвидено наказание от 1 до 6 г. лишаване от свобода.
– Какви заплахи са им били отправяни?
– Например “Знаем къде работи синът ти” и “Знаем къде живее дъщеря ти”.
– Но даването на заем и сключването на устен договор за това не е престъпление.
– Законът не забранява даването на заеми изобщо, а само онази дейност от този вид сделки, която води до генериране на печалби и е основен източник на доход за кредитора, извършва се многократно и без съответното разрешение по смисъла на “банковите“ закони.
Извършването на такава дейност не само е незаконно, но е и престъпление по смисъла на чл. 252 от НК. В него е записано, че “който без съответно разрешение извършва по занятие банкови, застрахователни или други финансови сделки, както и платежни услуги, за които се изисква такова разрешение, се наказва с лишаване от свобода от 3 до 5 години и с конфискация до 1/2 от имуществото на дееца.”
Повдигнатото обвинение на г-н Донков в случая е за по-тежкия състав на престъплението. А именно, когато с тази дейност са причинени значителни вреди или са получени значителни неправомерни доходи.
За това престъпление е предвидено наказание от 5 до 10 г. лишаване от свобода, от 5 до 10 хил. лв. глоба, като съдът може да постанови и конфискация на част или на цялото му имущество.
източник: 24chasa.bg
