1. Най-големият страх на авиаторите.
В повечето случаи това, от което се страхуват пилотите, не е свързано с въздуха. Попитахме български летец за най-страшния момент от кариерата му и той напълно сериозно отвърна: „Беше веднъж, когато се прибрах с такси от еаерогара София до дома ми в „Симеоново“. Бях на предната седалка до шофьора, който караше като луд. В един момент му викам (бях с униформата): Колега, като излетим, ми подай управлението! Изобщо не ми разбра шегата…“
2. Никога не носят фуражки в пилотската кабина.
Първата им работа, щом влязат вътре, е да свалят шапките и да разхлабят възела на вратовръзките. Затова пилотите умират от смях, когато гледат филми, на които колегите им носят фуражки, докато управляват самолета – особено ако са надянали слушалките върху тях.
3. Най-опасната част от полета.
Това не е кой знае каква тайна, но десетината секунди, делящи отлепянето на колесника от пистата и повдигането на носа на самолета до момента, в който той започне стабилно да набира височина и скорост, са най-тревожната част от полета. Същото важи и за момента на допирането до земята при приземяване. Над 80% от инцидентите стават именно при излитане и кацане, защото от екипажа се изискват умения и опит и са възможни човешки грешки. Плавното кацане е най-сигурният показател за уменията на пилотите – затова те винаги се радват, ако на сбогуване им кажете: „Прекрасно кацане!“
4. Най-опасните летища в Европа.
Единодушно тук водят пистите на Гибралтар и на френския ски курорт Куршевел. Към тях можем да добавим и летище „Ринас“ на албанската столица Тирана и това на испанския архипелаг Мадейра, на 400 км от Канарските острови.
5. Горивото винаги е на кантар.
Авиокомпаниите задължават самолетите си да зареждат точно толкова гориво, което е необходимо за полета – с цел икономии. При извънредна ситуация, свързана с преразход, пилотите се принуждават да търсят междинно кацане.
6. Турбуленцията е досадна, но никак не е опасна.
Разтрисането на самолета е неприятно, но няма случай и не е възможно от това да се е счупило крило или да се откачи двигател. Ако светне знакът за коланите и пилотът помоли да си ги сложите, няма нищо страшно. Ако обаче той помоли кабинния екипаж да седнат, нещата са сериозни.
7. Пилотите мразят ямите.
Много повече от турбуленцията пилотите мразят въздушните ями или възходящите въздушни течения. „Все едно с 800 км/ч да налетиш на легнал полицай“, споделя летец. Тези неща не се виждат на радарите и не може да предупредим за коланите.
За разлика от турбуленцията, която е друсане, при ямите всичко незакрепено в самолета полита рязко нагоре, след това пада изведнъж долу. Затова, ако не искате главата ви да изкриви тавана, стойте с колан през цялото време.
8. Разписанието е над всичко.
Пилотите много добре знаят дали има свързващи полети и колко души ще изпуснат връзката, но излитат – такива са инструкциите на авиолиниите – да не изчакват закъснели пасажери.
9. Пилотите подремват в кабината.
Това е нещо естествено, особено при дълги полети – не за дълго, по десетина-петнайсет минути. На нас ни остава надеждата, че не го правят вкупом.
10. Няма безопасни места.
При катастрофа понякога оцеляват хората в опашката, друг път – в предната част. Ако мразите да ви друса, седнете до крилата – самолетът е като детска люлка-греда за двама – в краищата си движи нагоре-надолу, а в средата е най-спокойно. Ако друсането ви притеснява силно, избирайте полети сутрин – турбуленцията винаги е много по-силна следобедите.
11. Мобилните телефони не пречат.
Няма доказателства, че употребата на мобилни телефони по време на полет може да обърка електрониката на самолета – та той е проектиран да издържа пряко попадение на светкавица! Правилата обаче залагат на принципа „страх лозе пази“.
12. Студът в самолета.
За него са виновни стюардесите, които се движат непрекъснато, топло им е и издуват климатика. Пилотите са невинни.
13. Как се нарича негър, който кара самолет?
Нарича се пилот, расисти такива! Летците с небял цвят на кожата и жените пилоти много мразят пътниците да ги зяпат, сякаш са извънземни.
източник: trud.bg
