Часове след първите резултати от предсрочните парламентарни избори Investor.bg събра коментари от икономисти и експерти за възможните коалиции в новия парламент, за вероятността от нови избори наесен и за ролята на новото политическо управление върху икономическите процеси в страната.
Петър Ганев, ИПИ: Няма пожар за гасене във фискалната политика
Още преди изборите заявихме, че нямаме пожар за гасене във финансов аспект. За фискалната политика не е толкова важно дали има парламент, или не. Дори и цяла година да няма законодателна власт, нещата при фиска са както трябва – нямаме спешност в това отношение. Разбира се, дългосрочните предизвикателства остават.
По отношение на възможните коалиции оттук нататък – ясно е, че ГЕРБ няма варианти. Остава коалицията между БСП и ДПС, която е спорна, ако не съберат 120 места. Това няма да е стабилна формация, но е възможно да просъществува и да остане консистентна до последно. Но за широк консенсус е трудно да се говори.
Афишираната идея на БСП за програмно правителство е трудно осъществима, защото няма достатъчно много партии в парламента. Определено при налични четири партии надпартийно управление е трудно. По-скоро е възможна ориентацията към партии извън парламента, към неправителствения сектор и към граждански сдружения. Но в този случай ще бъде доста трудно обществото да бъде убедено, че тази коалиция е устойчива, защото по своята същност ще си остане партийна.
Идеята на ДПС за коалиции извън парламента не е невъзможна, но в крайна сметка е важно кои са управляващите вътре в парламента, защото точно те ще имат глас при важните решения, а тези, които са извън него, няма да имат тежката дума. Вероятно ще се получи нещо като гражданския борд досега – няма да може да се разчита на подобно обединение като на устойчива коалиция.
Коалиция между БСП и ДПС е възможна, но трябва да изчакаме. Ако не – отиваме към нови избори.
Лъчезар Богданов, Industry Watch.: Не е невъзможна коалиция между ГЕРБ и БСП
В България през последните 10 години се вижда, че има голямо разминаване между реалност и образ. Партиите се „разполагат“ според някаква ос в лява или дясна страна. Същевременно действията им са коренно различни. Нека вземем пример с партия „Атака“, която според социолози се води дясна. Истината е, че „Атака“ е една крайно лява партия. Ето защо не могат да бъдат правени никакви предварителни прогнози от икономическа гледна точка по повод предстоящите политики на правителството, което ще бъде сформирано.
Нека се върнем назад във времето в годините на управление на тройната коалиция. Въпреки че на власт бе Сергей Станишев, може да се каже, че по онова време бяха въведени значителни облекчения за малкия и среден бизнес. Същите тези бяха отнети при управлението на ГЕРБ, но пък бяха прокарани други политики.
По повод бъдещи коалиции в новия парламент бих казал, че не е невъзможна коалиция между БСП и ГЕРБ. Както самият Бойко Борисов се пошегува преди време, ГЕРБ може и да тръгне „по пътя на левия популизъм“.
Програмно правителство, както Станишев предлага да бъде съставено, е формула, която не съществува в съвременния политически живот и е невъзможна. Дори при управлението на тройната коалиция ставаше въпрос за коалиция, а в никакъв случай за прогамно правителство. То е формула за екстремни ситуации, а в България все още не е настанала такава.
Красен Станчев: Напълно възможно е правителство на новия Отечествен фронт
Ако БСП и ДПС успеят да съберат около 120 места, е много вероятно да бъде съставено коалиционно правителство, което те ще нарекат „програмно”. Във всички случаи обаче такова правителство няма да има обща подкрепа в парламента, каквато имаше за кабинета на Димитър Попов. Ако пък се осъществи идеята на Станишев за привличане на външни кандидат-политици, то ще стане като правителство на Отечествения фронт от 1946 година. (Правителството от септември 1944 г. не е изборно, а това от 1946 – както знаем днес – не е легитимно.) В това предложение прозира идеята БСП да не носи никаква политическа отговорност.
Напълно възможно е правителство на новия Отечествен фронт, да получи мнозинство от дефектирали депутати и при гласувания „ад хок”. То няма да е стабилно, но е възможен вариант да издържи относително дълго, както правителството на проф. Беров. Друг вариант за коалиция не виждам. Напълно възможно е да има нови парламентарни избори към 26 октомври. Въпреки че не вярвам в промяна на политическите нагласи на избирателите, възможно е след второто издание на изборите да има повече партии в парламента.
Не виждам нищо страшно от гледна точка на икономиката. Финансовият министър в служебния кабинет Калин Христов промени макрорамката на бюджета и договори параметрите за следващите седем години. Виждам обаче опасност от изпълнение на обещанията на БСП – опасно е да се промени данъчната система и индустриални политики, които само през ХХ са една от причините на четири икономически кризи в България. Същото ще се случи и ако се възкресят проекти като АЕЦ „Белене”.
При изказванията на Станишев и Орешарски проличаха големи различия в риториката им. Вторият не говори откровени неистини и спомена неща, които вече се случват в икономиката. И във фиска нещата ще се стабилизират благодарение на служебното правителство и донякъде от само себе си. Програмата на БСП, ако остане непроменена, може дестабилизира и фиска. Останалото е неясно и предстоят преговори.
Източник:dnes.bg
