Конвенцията за химическите оръжия се превърна в една от основните теми в последните драматични дипломатически совалки по сирийската криза.
Дамаск обяви, че ще се присъедини към споразумението, което е в сила от 16 години, и така отложи за неопределено време непосредствената заплаха от американска военна намеса в конфликта.
Би Би Си припомня, че Вашингтон изтъква използването на химическо оръжие срещу цивилно население от страна на режима на Асад като основна причина за евентуален удар.
Британската обществена медия хвърля светлина върху въпросната конвенция чрез факти, които остават слабо известни за широката общественост.
Зловещото лице на химическите оръжия светът вижда особено красноречиво по времето на Първата световна война. Хлорин, фосген и иприт са химикалите, които се използват от враждуващите страни в боевете.
Химикали, които причиняват кошмарни страдания на десетки хиляди войници. Химикали, които сеят смърт по особено жесток начин.
През 1925 година се подписва и първото международно споразумение, забраняващо използване на химически оръжия. Женевският протокол обаче разрешава да се развиват, произвеждат и натрупват химически оръжия.
Едва в края на 60-те години се заговаря за световна забрана върху този вид въоръжение, но текстът на конвенцията влиза за гласуване на Генералната асамблея на ООН цели 24 години по-късно.
Дългоочакваната конвенция е открита за подписване от 13 октомври 1993 г. Впоследствие тя е подписана и ратифицирана от 189 държави, сред които и България.
За периода от април 1997-ма година, до юли 2013-та година, Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО), която следи за прилагането на споразумението, е извършила повече от 5 000 инспекции в общо 86 държави.
Самата организация обаче няма юридически правомощия да принуждава страните да изпълняват поетите по силата на конвенцията ангажименти. ОЗХО може само да дава препоръки за мерки, които да се гласуват от ООН преди да бъдат приложени.
7 държави са обявили запаси от 70 000 тона химически оръжия, като по официални данни 80 на сто от това количество вече е унищожено. Само 3 страни обаче са унищожили цялото си химическо въоръжение и това са Албания, Индия и Южна Корея.
Съединените щати и Русия, които имат най-големите запаси, на два пъти не спазват договорения срок за пълно унищожаване. Първият път е през 2007-ма, вторият – през 2012-та година. Сега има нов срок, но шансът той да бъде спазен не е особено голям.
Само САЩ все още имат (по официални данни) 3 000 тона химически оръжия – или 3 пъти повече от количеството, с което (според западните сили) разполага режимът на Башар Асад.
Още 4 държави, освен Сирия, не са подписали Конвенцията за химическите оръжия – това са Ангола, Северна Корея, Египет и Сомалия.
От Би Би Си посочват, че има някои спорни изключения от списъка на забранените химически оръжия. Например белият фосфор, който е силно токсичен, но използването му като камуфлаж за придвижване на военни части е разрешено.
Напалмът и динамитът също не попадат в “черния” списък, защото се счита, че техните основни разрушителни ефекти са възпламеняващи, а не химически.
източник: dnes.bg
